Тестовете и измерванията имат за цел да установят текущото състояние на материалите изграждащи парапланера спрямо техните номинални и минимални стойности за здравина и устойчивост.

Въздухо - пропускливост (порьозитет)
     Въздухо-пропускливоста на плата на парапланер се определя от състоянието на промазният слой или така наречената "промазка". Промазката е полимерно съединение което се нанася на няколко етапа в процеса на изтъкаване на плата.
    Основната цел на промазката е да запълва микро-порите на плата понижавайки неговата въздухо-пропускливост и подобрявайки летателните характеристики на парапланера. Също така промазният слой е и основната защита на деликатните нишки съставящи структурата на плата от влиянията на околната среда като ултра-виолетови лъчи, влажност и др.
     С течение на времето и под влиянието на околната среда промазката започва да губи своята еластичност и постепенно започва да се отделя от нишките на плата - този процес води до увеличаване на обема въздух пропускан от плата и до съответна макар и минимална промяна в поведението на крилото (увеличено пропадане, намалена подемна сила в следствие смесване с обтичащата въздушна струя и тн.) По-голям проблем се явява прякото излагането на нишките на плата на атмосферните влияния в следствие на липсващата промазка водещо до бързо стареене на материала и рязко намаляване на неговата физическа устойчивост.
  
     Тестът за порьозитет има за цел да измери времето за което определено количество въздух минава през определена площ като по този начин дава цифров израз на въздухо-пропускливоста на плата. Колкото по-малко количество въздух преминава през плата за единица време - толкова по-структурно запазена неговата промазка.      Съществуват редица фактори които могат да намалят порьозитета на дадено крило - излишно излагане на УВ лъчи, излагане на екстремни температури, механични въздействия (влачене, мачкане, акробатика), влага и др.
     За финал можем да кажем че тестът за порьозитет показва адекватно и точно състоянието на плата на дадено крило като може да ни даде приблизителна оценка за бъдещият "живот" на крилото както и неговата текуща експлоатационна възраст.

Тестване на механична здравина (бетсо-тест)
     Механичната здравина на материалите на парапланера е вторият най-важен параметър определящ състоянието на крилото. Нишките на платът както и тези на шевовете са съставени главно от синтетични материали на петролна основа. Порди тази причина с течение на времето и под влинието на околната среда те губят своите свойства и тяхната здравина прогресивно намалява. Загубването на предпазният слой промазка може допълнително да ускори процесът на стареене на нишките на плата.
     Тестът с бетсометър има за цел да измери и сравни механичната здравина на платът и шевовете на крилото спрямо техните номинални сойности. За целта елементите се подлагат на натоварване като се измерва тяхната усойчивост на разкъсване.
    

     Обикновено бетсо тестът на плата се прилага при порьозитет под средният или при крила над 200 часа. Тестът на шевовете като част от периодичният преглед измерва здравината на свързващите шевове на купола, коланите и вървите на крилото, като особено внимание се обръща на клуповете на вървите и точките на окачване.
     При неиздържане на тестът за механична усойчивост крилото се обявява като негодно за летателна употреба.

Тест за здравина на върви
     Когато казваме че животът ни виси на нишка това важи с пълна сила за парапланерите. Особеното обаче е че реално поверяваме животът си на милиарди изключително здрави нишки чиято основна цел е равномерно да разпределят теглото ни по цялата площ на крилото.
     В парапланеризма основният материал (с изключение на някой спортни крила) от който се изработват вървите е кевларът - синтетично влакно с изключително голяма здравина. Вървите осъществяват връзката между пилотът и крилото, като те също биват подложени на стареене в следствие излагане на външни влияния и фактори.
     В зависимост от тегловият диапазон на крилото и стилът на летене за което то е предназначено вървите се делят според техният диаметър, основен материал и наличието на предпазна обшивка. Всички видове обаче се характеризират с определен живот в който те постепенно намаляват своята издръжливост.
  
     Тестът за здравина на върви е деструктивен тест целящ да определи текущото състояние на вървите от определена каскада на системата на парапланера. При пълен тест от всяка линия се сваля пълна дължина върви (пълен набор каскади - примерно: най-вътрешна А линия - от майон - до центроплан) като всяка отделна връв от каскадата се подлага на механично скъсване и се измерва номиналната издръжливост. При намалена издръжливост под номиналната за определена връв следва да се извърши подмяна на всички върви със съответният диаметър. При намалена издръжливост на всички проби, следва да се пристъпи към подмяна на пълния комплект.
    Според сертификационните изисквания след проведен успешен тест при нормални показания без нужда от подмяна на върви, местата от които са свалени тестовите мостри се отбелязват върху подменените заместители.
     Основните фактори които допринасят за бързото състаряване на вървите са влагата, екстремно ниските температури (обледеняване при влизане в облаци), механичната умора на нишките (излишно прегъване на вървите, акробатика) и ултравиолетовите лъчи (особено за състезателни върви бе защитна обшивка). Намаляване на здравината на дори на една връв може да предизвика катастрофални последствия при скъсване в полет. Въпреки че има определен аванс в тегловият диапазон, при отслабване здравината на една връв е възможно при евентуално скъсване да се получи верижно разкъсване на цяла каскада тъй като съседните на скъсаната връв рязко поемат по-голямо натоварване.
     Тестването на здравината на вървите е неизменна част от пълният периодичен преглед и важна част от определянето на състоянието на крилото и неговата експлоатационна годност.

Измерване на върви
     С течение на времето и под влияние на атмосферните влияния е възможно евентуално свиване или разтегляне (в зависимост от използваният материал) на вървите на парапланера. Всяка промяна на дължината на вървите променя геометрията на профила на крилото, както и неговият ъгъл на атака. Тези промени от своя страна водят до намаляване на скоростта, увеличаване на пропадането, а съответно и увеличаването на възможноста за нежелано изпадане в срив, парашутиране или негативни маневри.
     По тези причини измерването на дължината на вървите е важен показател за състоянието и пoведението на крилото в полет. Измерванията се извършват посредством лазерен далекомер с bluetooth технология за връзка като по този начин се свеждат до минимум грешките при измерване(толеранс +/- 1 мм). Измерва се пълната дължина на всяка връв (всички каскади- от майон до точка на окачване).
  
     След измерванията се прави сравнение на симетрията на двете полу-крила и сравнение с оригиналните дължини при налична информация от производителя (проверка на тримовката).
     Най-често вървите намаляват дължината си в следствие на свиване при излагане на влага. При върви с обшивка се свива самата обшивка в следствие на което е възможно претримоване на крилото чрез разпъване на вървите под определено натоварване. Свиване е възможно да се получи с течение на времето и поради факта че материалите използвани за изграждането на връвта имат определена хигроскопичност, ето защо е добре крилото да се подлага на измерване и пре-тримоване поне на всеки 100 часа.